назад

Зареди се с енергия в резервата Яйлата

Публикувано на в категория: NJOY Summer
 

„Яйлата“ е живописна местност, която в топографско отношение представлява половинкилометрова тераса, врязана в стръмния и скалист морски бряг, трудно достъпна откъм морето и сушата.

Една от легендите за „Яйлата“ разказва, че тук прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Констанца) от император Август. След бягството си от Томи, той се приютил в залива на Яйлата, където го укрило местното население.

Богата и интересна е и природата на това място. Тук гнездят и преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици. Регистрирани са и повече от 270 животински вида.

Не по-малко ценни са и археологическите обекти, открити на „Яйлата“. Тук могат да се видят:

Късноантична крепост

Крепостта се издига в северната част на равнинната тераса, т. нар. „Голяма Яйла“. Мястото й доминира над околния терен и е отделено от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг. С фронт към сушата пред западната стена се издават четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Във вътрешността на укрепителното селище е разкрита част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно посещение. Интерес представлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което показва, че тя се е издигала на два етажа.

Най-невралгичният и важен пункт и за функционирането и за отбраната на крепостта била портата. Тя е от типа кула – порта с два входа. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. катаракта), а вътрешният – с двукрила врата, залоствана с масивни дървени греди. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигуряваща по-добрата охрана на портата и терена около нея.

Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта в местността „Яйлата“ е изградена в края на V – началото на IV век. Съществува по времето на едни от най-силните и опустошителни нападения на славяни и прабългари. Животът й продължава до последната четвърт на VI век, когато замира за около три века. Едва през IX век около нея възниква старобългарско селище. Както повечето селища в Добруджа и това в „Яйлата“ е унищожено от печенегите в средата на XI век. След тази дата животът на това място напълно замира.

Скални некрополи

Такъв некропол е открит още един на Кримския полуостров.

Над 120 са гробните съоръжения в откритите три некропола в резервата, издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните склонове. В южната част на Яйленската тераса са проучени няколко гробници от т.нар. пещерен тип. Те са в основата на скалния масив и се състоят от малки преддверия, през които се влиза в гробната камера. В една от гробниците е открито стилизирано изображение на бича глава – единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи.

С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността или по-ново време. Намереният гробен инвентар – глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и железни токи, стъклени маниста, монети и други, ги датира в хронологическите граници на II–V в. сл. Хр. Гробниците са били фамилни и са  функционирали продължително време, около 300 г.       

Пещерни колонии

На територията на резервата Яйлата са разположени голям брой дялани от човешка ръка пещери.

Така нареченият "пещерен град” се състои от 101 единични или групирани в комплекси пещери, разположени на различни нива в отвесните скални скатове, обитавани от V хил. пр. Хр. до XI в. сл. Хр. и използвани от хората като жилища, гробници или монашески килии и църкви. 

Особено известна сред туристите е Клисе маара, позната още като скалната църква „Св. св. Константин и Елена”.

Второто си име пещерата получава през XIX в. от преселилото се в с. Камен бряг християнско население, което след няколко вековно прекъсване възражда отново религиозния живот на това култово място. Предполага се, че първоначално Клисе маара е служела за жилище. Многобройните кръстове в трите помещения и прабългарският рунически знак във второто отделение на пещерата обаче показват, че през ранното Средновековие тя е била християнска църква, която функционира до края на XI в. сл. Хр. и след дълго прекъсване, през XIX в. отваря отново врати.

Информация и снимки: Пенко Георгиев - директор на Исторически музей, Каварна

Още новини